Регистриран: вт сеп 12 2006, 23:34 Местоположение: Велика България. съобщения: 1167
Химн На Република България Картинка: http://aceproject.org/regions-en/aceeeo/BG/BG_flag По силата на Берлински я договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжество то български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876г. През лятото на 1885 г. е избран но в състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някой командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 с рещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската ми лиция, обкръжават конака и ар естуват намиращия се в него главен управ ител – Г. Кръстевич. Вместо да с е възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика неза бавно турски войски от Цариград, Кр ъстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгла сяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правител ство влизат: д-р Г. Странски (председ ател), д-р Ст. Чомаков (подпредсе дател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д.Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоков ец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Иван Стоянов:121 години след Съединението българите все още не сме обединени, дори се разединяваме все повече в навечерие то на приемането ни в ЕС
Иван Стоянов е историк по професия. Работи в поделението на Държавния архив в Благоевград. Един от лидерите на ВМРО в Пиринска Македония. За Съединението, за отзвука на историческото събитие в съвременен аспект Иван Стоянов говори пред радио “Фокус” - Пирин.
"Фокус": Какво трябва да се знае от всеки българин за дата та 6 септември и каква е символиката, с която тя е натоварена? Иван Стоянов:6 септември е може би най-значимата дата в най-новата българска история и ще се запомни с едно велико българско дело, а именно Съединението между освободеното Царство България и османската провинция Източна Румелия. Това е най-краткото, с което ще се запомни това събитие. Ако трябва обаче да бъ дем по-подробни, трябва да кажем, че това е най-значимата дата, защото това е единственото българско дело, което е извършено напук на целия свят, ако може да се изрази с по-прости думи. И въпреки всичко това дело е успяло. След великата дата на Освобождението на България на 3 март и подписването на Санстефанския мирен до говор, последва един друг конгрес на Великите сили - Берлинският. Според него свободната българска територия е разделена на три части - Княжество България, автономната Източна Румелия и провинциите Македония и Одринско, които, без никакви подобрения на положението от преди Руско-Турската война, са върнати на Османската империя. В автономната област започват да се създават комитети, които да подготвят едно Съединение. Създава се и Централен революционен комитет, начело с видния революционер Захари Стоянов. Тези комитети на 6 септември 1885 г. извършват този акт, обявяват публично присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Така поставяме началото на обединението на българите в една държава. За съжаление, 121 години по-късно българите все още не сме обединени, дори се разединяваме все повече и повече, в навечерието на приемането ни в ЕС. "Фокус": Преди 15- тина години за това събитие не се гов ореше по този начин, може ли да се с мята, че непреходното в българс ката история е спорен момент и въпр ос на тълкуване? Иван Стоянов: Датата 6 септември беше засенчена от една друга дата, която е три дни по- късно и чието възвеличаване в българ ската история беше изкуствено. Един преврат, извършен на 9 септемвр и или 23 септември (обявяването на Септемврийското въстан ие), стояха на първо място, докато такива светли дати от най- новата ни история, като 6 септем ври (Денят на Съединението) и 22 септември (Денят на обявяването на неза висимостта на България) изкуствено бяха засенчени. "Фокус": Радостта от събитието преди 121 години как е посрещнато тук в Пиринска Македон ия, която остава под османско вл адичество? Иван Стоянов: Първата стъпка в програмата на съединис тките комитети, които се съз дават между 1879- 80 до 1885 година, е б ила присъединяването на Из точна Румелия, поетапно след това да се искат повече права за нашите сънародници в Македони я и Одринско, да се извоюва една шир ока политическа автономия, каквато е имало в Източна Румели я за тези области, като необходи ма стъпка за присъединяването им в един по-късен етап към българската д ържава, както това става с Източна Р умелия. И това е всъщност програ мата на създадените по- късно революционни организации като ВМРО.
Регистриран: пн дек 04 2006, 23:47 Местоположение: Ей там на онуй място съобщения: 433
Честит да ни е празника да сме живи и здрави nCuXuATpuA™ L140 Картинка: http://www.clicksmilies.com/s1106/sauer/angry-smiley-050.gifКартинка: http://www.clicksmilies.com/s1106/sauer/angry-smiley-050.gifКартинка: http://www.clicksmilies.com/s1106/sauer/angry-smiley-050.gifКартинка: http://www.clicksmilies.com/s1106/sauer/angry-smiley-050.gifКартинка: http://www.clicksmilies.com/s1106/sauer/angry-smiley-050.gif
kak беше "i dont gont care about the past!I dont give a damn about the future!!! тези "изторийки" всички ги знаем!!!но какво от тов...настоящето е друг филм